Лечение на дегенеративни ставни заболявания

Дегенеративните заболявания на опорно-двигателния апарат включват остеоартрозата и остеопорозата.
Остеоартрозата е най-честото ставно заболяване. Честотата му се увеличава с напредването на възрастта и е реална причина много възрастни хора по света да са „заключени“ по домовете си, без възможност да излизат навън. Тя бива с различна локализация, като най-често са засегнати коленете (гонартроза), тазобедрените стави (коксартроза), палеца (рицартроза) и поясния гръбнак (лумбартроза).

Остеоартрозата не е просто изтъняване или разрушаване на ставния хрущял. За съжаление тя е много повече. В по-голяма или по малка степен са засегнати всички тъкани, участващи в строежа и правилното функциониране на ставата. В началото на болестния процес се променя костта под хрущялното покритие на ставата. Натрупва се допълнително фиброзна тъкан и калций (процес наречен остеосклероза), в резултат на което тази част от костта губи нормалната си еластичност и оказва по-голям натиск върху ставата. Това в комбинация с възрастово и генетично обусловената дегенерация допринасят за изтъняването и нацепването на ставния хрущял и така той губи абсолютно гладката си повърхност. Вследствие на това движенията на засегната става се затрудняват, изискват повече усилия и предизвикват много повече триене и съпротивление. Затрудненото движение на ставата води до увреда и на опорните й структури – връзки, капсула, менискуси. Те задебеляват, в тях се натрупват калциеви отложения и губят еластичността си. Така стабилността на ставата се компрометира и в нея се натрупват микротравми, които допълнително увреждат хрущялното й покритие. Малките отломъци от хрущялното покритие и отложените в резултат на микротравматизацията калциеви кристали попадат свободно в ставната кухина. Те дразнят синовиалната мембрана (вътрешната обвивка на ставната кухина) и предизвикват разностепенно по сила ставно възпаление. При това възпаление се продуцират и натрупват голямо количество агресивни към ставата молекули и клетки, което води до по-нататъшно увреждане. Клинично то се проявява като оток на ставата. В началото пристъпите на възпаление са по-редки и слабо изразени, но с времето зачестяват и накрая стават постоянни. Хроничната нестабилност на ставата от своя страна дразни непрекъснато периставната кост, която разраства и дава началото на остеофити (така наречените „шипове“). С времето те могат да достигнат значителни размери. Тези остеофити допълнително разпъват ставната капсула и поддържащите лигаменти, предизвиквайки от една страна болка, а от друга още по-сериозно компрометиране на стабилността на ставата. Като следствие от нестабилността и възпалението мастната тъкан, която нормално се намира в ставната кухина, хипертрофира и става метаболитно активна и не само запълва ставната кухина, но и поддържа още по-изразено хронично ставно възпаление. В резултат на всичко гореизброено ставата бавно, но прогресивно, се разрушава.

Ревматологията разполага със способи да повлияе върху всички тези процеси, но терапията трябва да е комплексна и да е насочена към всички тъкани, изграждащи ставата.

В Ревматологичен център Тодоров се осъществява високоспециализирано лечение на остеоартрозата във всичките й локализации и стадии. То се предхожда от задълбочен клиничен и функционален преглед, анализ на образните изследвания и прецизен ехографски преглед на засегнатата става, включващ оценка на качеството и дебелината на хрущялното покритие, състоянието на периставните (опорни) меки тъкани, наличието на възпаление, течност, кристални отложения. Освен медикаментозен режим, терапията може да включва и вътреставна апликация на хиалуронова киселина (с молекулно тегло и състав най-подходящ за третираната става, в зависимост от състоянието й), поставяне на собствена обогатена с тромбоцити плазма вътре и периставно, пролотерапия на поддържащите лигаменти, ударно-вълнова терапия на калциевите отложения и др. При нужда се изготвя подходящ двигателен режим и кинезитерапевтична програма.