Лечение на системни заболявания на съединителната тъкан

Съединителната тъкан е една от основните тъкани в организма, която свързва всички други тъкани, образувайки своеобразна мрежа, в която са разположени кръвоносните съдове и нервните влакна. Същевременно съединителната тъкан осигурява стабилността на мускулите и вътрешните органи като изгражда своеобразен „мек“ скелет. Основната ѝ съставка е белтъкът колаген. Той оформя еластични влакнести нишки, преплетени под различен ъгъл, изключително издръжливи на натоварване, натиск и опъване. Напоследък съединителната тъкан се смята за орган равноправен на всички останали органи в човешкото тяло.

Заболяванията на съединителната тъкан са предимно с автоимунна етиология. Автоимунните заболявания са група заболявания, при които има анормално насочен имунен отговор към собствените телесни клетки, казано образно дадена популация имунни клетки е „препрограмирана“ да действа срещу и да унищожава собствени за организма клетки. Обикновено този процес е свързан със синтез на имуноглобулини – антитела, насочени срещу определени собствени за тялото цели – антигени.

Поради широкото разпространение на съединителната тъкан и автоимунния характер на процеса със синтеза на автоантитела, пътуващи през кръвоносната система, системните заболявания на съединителната тъкан имат разнообразна клинична картина. Те могат да засегнат много органи и системи, т.е. за тях, за разлика от повечето други вътрешни заболявания, не е характерна органната локализация. Може да има едновременна проява от страна на опорно-двигателния апарат, кожата, белите дробове, сърцето, бъбреците, черния дроб, очите, нервите, кръвотворната система и др. Описани са от американския изследовател П. Клемперер през 1941 г. въз основа на установените от него и колектива му общи промени на съединителната тъкан при всяка от тези болести. Тъй като съединителната тъкан е изградена основно от колаген, първото наименование на тези болести е колагенози. По-късно, става ясно, че се касае за различни болести, със собствена клинична картина, развитие и прогноза. Ето защо, тези заболявания започват да се определят като "системни заболявания на съединителната тъкан". Това наименование изразява по-точно тяхната групова същност. Най-общо казано, автоимунните процеси са насочени срещу и разрушават в значителна степен съединителната тъкан, която се намира навсякъде в организма и това уврежда и тъканта или органа, които тя изгражда във всяка локализация.

Отделните болести в групата се различават по типичните за всяка от тях предилекционно поразени тъкани и органи, специфични клинични белези, характерни имунологични показатели. Диференцирането им предполага подробен клиничен преглед, имунологични и лабораторни изследвания, образни методи (ехография, капиляроскопия, томография). Като цяло лечебната стратегия при тези заболявания е сходна. Но не трябва да се забравя, че прогнозата за качеството и продължителността на живота при забавено диагностициране и липса на целенасочено лечение може да бъде много лоша.

За щастие системните заболявания на съединителната тъкан са сравнително редки заболявания. Най-характерните им представители са:

Дисеминиран лупус еритематодес;
Прогресивна системна склероза;
Полимиозит и дерматомиозит;
Васкулити на различни по калибър съдове;
Синдром на Сьогрен;
Ревматична полимиалгия.

Понякога има клинични и имунологични белези на няколко от тези заболявания едновременно у един и същ болен – тогава се говори за синдром на припокриване.

Пациентите със системни заболявания на съединителната тъкан трябва да бъдат внимателно проследявани и мониторирани, както поради агресивния ход на болестта им, така и за странични реакции от медикаментозното лечение (основно имуносупресивни медикаменти и кортикостероиди). Те често имат нужда от поддържащи грижи, лечение, рехабилитация. Целта на лечението е достигане на минимална болестна активност и минимални дози на прилаганите имуносупресори и кортикостероиди.