Ревматология

Ревматологията е клинична специалност, която, най-общо казано е посветена на заболяванията на опорно-двигателния апарат (кости, стави, мускули, сухожилия) и съединителната тъкан. Това е сравнително нова специалност – в България е обособена като самостоятелна такава през 1991 г. В последните години, благодарение на прогресът в научните изседявания върху механизма на генезиса и развитие на ревматичните болести, усъвършенстване на диагностичните методи и навлизането на прецизни и високо-ефективни терапии, ревматологията преживява бурно развитие. Редица заболявания, които имаха недобра прогноза и водеха до инвалидизация само допреди 20 години, към момента подлежат на ефективно лечение и постигане на практическа ремисия.

Първата се състои от т.нар. възпалителни ставни заболявания.
Това са ревматоидния артрит, псориатичния и реактивния артрит, анкилозиращия спондилит, ювенилните артрити. При всички тях се наблюдава хронично-прогресиращ ход на ставна увреда, чийто естествен край, без терапия, е пълната инвалидизация на болния. За щастие са идентифицирани редица молекули, наречени цитокини, които „дирижират“ възпалителния процес при тези заболявания и чието блокиране, посредством представители на новата група на т.нар. биологични лекарства, води често до практически до стопиране на ставното увреждане и постигане на клинична ремисия. Към възпалителните ставни заболявания могат да бъдат причислени и т.нар. кристални артропатии – ставни заболявания причинени от отлагането на различни кристали в ставните и периставните структури. Тези кристали са от пикочна киселина при подаграта, от пирофосфат при хондрокалцинозата или от аморфен калций при калциращите тендонити.

Във втората група са системните заболявания на съединителната тъкан. За щастие те са най-редките ревматични заболявания, но потенциалът им за увреда е най-голям. Това са системният лупус еритематодес, дермато- и полимиозит, васкулитите, системната склероза. При тези заболявания са налице антитела насочени срещу различни собствени тъкани и може да се стигне до увреда на всички органи в човешкото тяло. Ето защо те налагат чести и задълбочени изследвания за оценка на моментното състояние и провеждането на системни терапии с имуносупресивни медикаменти и кортикостероиди. Благодарение на развитието на медицината, тези заболявания също имат значително по-благоприятна прогноза днес и болните могат да водят нормален живот.

Третата, и най-голяма група, обхваща т.нар. дегенеративни ставни заболявания. Тук са остеоартрозата с различна локализация, най-често коляно и тазобедрена става, остеопорозата, която води до намалена плътност и здравина на костите и мекотъканния ревматизъм – увреждане на сухожилия, лигаменти, фасции. Всички те имат по-бавен ход на развитие, но в крайна сметка също могат да доведат до необратими поражения на засегнатите структури. Терапията им разчита на комбинация от различни локални и общи лечебни интервенции, физио- и балнеолечение, промяна в двигателната активност, ергономика, помощни средства. Предвид локания характер на тези заболявания (за разлика от преходните две групи, при които има системно засягане) тук много голяма роля и отличен резултат имат прецизните интервенции насочени директно в увредената тъкан.

В заключение, ревматологията е иновативна специалност, която в лечебните си методи разчита, както на нови високотехнологични лекарствени продукти, така и на прецизни локални интервенции. Благодарение на всичко това, днес прогнозата на ревматичните болести е оптимистична при всички пациенти.